Глобус ЕС
EL

Д-р Антоан Каразапрянов: Гневим се - кръстът и гърбът болят

Д-р Каразапрянов
23.05.2017 / 15:03

Д-р Антоан Каразапрянов е специалист по нервни болести, мануална медицина и доплерова невросонография. Завършил е Медицинския университет в Пловдив през 1990 г. Същата година започва специализация по нервни болести, като придобива специалност през 1995 г. в Медицински университет - София.

От началото на трудовия си стаж има интерес към мануалната медицина, затова през 2003 г. успешно завършва специализиран курс по ”Мануална вертебротерапия” към Медицински университет - София, през 2001-2002 г. - курс по хомеопатична терапия, а през 2007 г. - курс по ”Ултразвукова диагностика на нервната система”.

Между 2001 и 2012 г. заема длъжността началник на отделение по нервни болести в болницата в Сливен - ВМА-София. Понастоящем работи като лекар-невролог в МБАЛ - Сливен към ВМА - София.

- Д-р Каразапрянов, как се чувства гръбнакът ни през лятото?

- Традиционно лятото е сезонът на годишните отпуски. Повишава се двигателната активност - плуване, бягане, туризъм, каране на велосипед. Популярни са и колективните спортове - волейбол и футбол в техните традиционни и плажни варианти. Но през лятото опорно-двигателният апарат е подложен на сериозни и доста стресови натоварвания, което може да доведе до неприятни проблеми.

- Кои са най-честите оплаквания?

- Най-типичните симптоми, споделени от пациентите през лятото, са болки и ограничени движения в опорно-двигателния апарат (т.нар. схващания). Най-засегнати са вратът, гърбът, кръстът и крайниците. Освен засилената двигателна активност - спортна и трудова, голямо значение има и охлаждането на тялото при плуване в реки, язовири и морета. Масовото ползване на климатични инсталации за охлаждане също провокира болкови синдроми. Това твърдят голяма част от пациентите. Според моите наблюдения най-засегнати са вратът и гърбът, може би защото те първи влизат в контакт със студените струи въздух. Но за да изготвим правилен лечебен план, трябва да проумеем какви процеси протичат в тялото.

- Какво се случва с гръбнака?

- Припомням на читателите, че земната гравитация е основната причина за болките и деформациите на гръбначния стълб. Изправеният човешки гръбнак средно 16 часа на денонощие се ”бори” срещу земното притегляне. Натискът е вертикален. Страдат междупрешлените дискове и стави. Тенденцията е дисковете да се ”сплескват”, а междупрешленните стави - да се приплъзват надолу.

Огромна роля има понижената двигателна активност на съвременния човек в епохата на автомобилите, компютрите и всякакви технически улеснения в нашето ежедневие. Цели мускулни групи по гръбнака и корема атрофират. И докато летният спорт при нетренираните хора води често до мускулна ”треска”, травми на мускули и сухожилия, то болките, провокирани от климатици и престой на течение, показват къде нещо не е наред. Това са участъци в гръбнака, които редовно в годините създават болкови усещания, поради хроничен болестен процес. Понякога този процес (например ставна дисфункция) остава скрит дълго време и се проявява за пръв път след стоене на течение или на студената въздушна струя от климатика. Чрез прякото излагане на тези въздушни потоци, симптомите се обострят, задействат се сегментните рефлексни дъги и пациентите се обездвижват от болка. Но това се случва на места, където предварително вече има патологични промени в междупрешленните дискове и дисфункция на междупрешленните стави. Подобно нещо се забелязва и в стоматологичните кабинети. Не студената вода и сладкото от смокини причиняват болка в определен зъб, а напредналият болестен процес в същия зъб води до болка при контакт със сладкото и студената вода.

- Какво е лечението при такива проблеми?

- Лечебният алгоритъм на болките в гръбнака трябва да разчита на комплексния подход към болния. Като лекари не трябва да се стремим да лекуваме ”дископатията” на г-н Иванов, а самия г-н Иванов, защото в доста случаи болката се дължи не само на механични причини, но и на психични. Болежките в кръста и гърба основно идват при хора, които непрекъснато продуцират гневни емоции. На медицински език това се нарича ”синдром на породения от напрежението миозит”.

- Кого атакува този синдром?

- Перфекционистите, които винаги се стремят към максимума на цената на постоянна тревожност и гняв. Ако тези хора имат и дископатии, естествено стават особено уязвими. Главният мозък изпраща на подсъзнателно ниво болките към гърба или кръста. Просто иска да се освободи и така човек започва да изпитва болка, където му е слабото място.

Но когато сме сигурни, че са налице ставни дисфункции, използваме мануална медицина, лазерна пунктура, авторехабилитация с индивидуално подбрани ежедневни упражнения. От профилактична гледна точка е важно да се избягва прякото излагане на студения въздушен поток. Разликата в температурата извън и вътре в помещението (или автомобила) не бива да бъде повече от 10 градуса по Целзий. През летните горещини трябва да се избягва пиенето на много студени напитки. Желателно е да се консумира най-малко по 30 мл вода на килограм телесна маса за денонощие.

- Болката между лопатките - често срещан проблем ли е и на какво се дължи?

- Болките в горната част на гърба (дорзалгия) са често проявен симптом. Пациентите споделят, че имат болки между лопатките. Те често са придружени от сутрешна скованост, която след 10-15- минутно раздвижване ”изчезва”.

- Каква е причината за появата им?

- Междулопатъчният болков синдром се развива при поражения на нервни коренчета С5-С8 в шийната област. При голяма част от болните се извършват фасови рентгенографии, които установяват артроза на костовертебралните и костотрансверзалните стави (свързващи ребрата и прешлените). Рентгеновата находка насочва мисленето на доста специалисти към гръдната остеохондроза, като основната причина за междулопатъчния болков синдром, което според мен не е правилно. Аз считам това за неправилно, защото отдавна е известно, че ставната дисфункция винаги изпреварва дегенеративно-дистрофичните изменения между ребрата и прешлените. Причинно-следствената връзка се развива по линията ставна дисфункция - остеохондроза или казано по-просто - болката е причина за шиповете, а не обратното. Пораженията най-често са смесени. Засягат се нервни коренчета на шийно и гръдно ниво. Болковите импулси често обхващат горни крайници, сърдечната и коремната област. Поради тази причина се търсят консултации с лекари-кардиолози, пулмолози, гастроентеролози. Голяма част от пациентите споделят, че заболяването им е започнало с усещане за тежест между лопатките. След това за няколко седмици и месеци болките се усилват и стават парещи, пронизващи, увеличаващи се при статични и динамични натоварвания, по време на нощния сън, емоционално пренапрежение. Чест симптом е субективното усещане за ”железни клещи”, които са стегнали горната част на гърба. При обективното изследване се преценява каква е подвижността на шийни и гръдни сегменти. Определя се състоянието на ставния апарат на шийно и гръдно ниво. Изследва се тонусът на трапецовидните, ромбоидните и широките гръбни мускули и техните залавни места. Специално внимание се отделя на състоянието на костотрансверзалните и костовертебралните стави.

- Кои заболявания трябва да се изключат с помощта на диференциалната диагноза?

- Диференциалната диагноза включва доста и различни болести- сърдечносъдови, белодробни, инфекциозни. Използва се лабораторна и образна диагностика. Много често пациентите идват при мануалния терапевт с доста проведени предварително изследвания, които са интерпретирани най-малко от личния лекар и които удостоверяват, че пациентът е ”здрав”, но има болки.

- Къде е мястото на мануалната медицина?

- Навсякъде, освен в случаите, които са обект на спешна операция.

- Навреме ли търсят помощ от невролог-мануален терапевт пациентите? Какво е вашето впечатление?

- Ролята на невролога-мануален терапевт е много отговорна. Често пъти той е търсен, когато медикаментозното лечение се е проточило няколко седмици или месеци и болките са станали хронични. Най-благоприятни са случаите при хора, които често ползват услугите на мануалния терапевт и той добре познава клиничната картина, а и самият пациент има особено доверие към лекаря. Въпреки това всеки клиничен случай трябва да бъде добре преценен чрез разпит и преглед на болния.

Лекарското изкуство включва прецизна оценка - дали проблемът се дължи на ставна дисфункция, дискова херния, протрузия или на всичко изброено. Диагностицира се дали се касае за коренчев или псевдокоренчев синдром. При установяване на ставна дисфункция на междупрешленните стави веднага може да се пристъпи към всички похвати на мануалната медицина - релаксация, мобилизация и манипулация.

- При кой от тези проблеми възстановяването е най-продължително?

- По-бавно е възстановяването при дисковите хернии в зависимост от тежестта на клиничната картина. При тежките случаи пациентът трябва да се лекува стационарно - в болнично отделение по неврология. Осигуряват се лекарства и пълен покой. При пациентите, които най-често имат силни болки в кръста и/или долните крайници, често са налице рефлекторно получени прояви на ставна дисфункция в отдалечени от увредата области - ставите между тилната кост и 1-ви шиен прешлен, шийно-гръдния отдел и гръдно-поясния отдел. На нивото на дисковите хернии може да се прилагат т.нар. тракции - разтягане, което се извършва в легнало положение.

- Не е ли опасно разтягането? Колко често може да се прилага?

- Тракциите са напълно безопасни и могат да се прилагат ежедневно. С напредването на възстановителния процес, на фона на правилно подбрана медикаментозна терапия и намаляване на болката е необходимо да се отстранят ставните дисфункции на нивото на гръбначно-мозъчния сегмент, в който се намира и хернията.

- Какви резултати може да очаква пациентът от терапията?

- Никога не трябва да се ”гадае” предварително и да се предсказва евентуалният резултат от една или повече манипулации. Честите благоприятни изходи от ситуацията свидетелстват, че в тази фаза на заболяването преобладават ставните дисфункции и псевдокоренчевият синдром, а не дисковата херния. Ако резултатите не са удовлетворителни, то тогава доминира механичната компресия от пролабиралия диск. В тези случаи особено ефективни са тракциите (разтягане) на гръбначния стълб - ежедневно или дори два пъти дневно, ако пациентът и лекарят са сигурни, че възстановяването върви безупречно.

В редки случаи, когато нито един от изброените методи не дава задоволителен резултат в продължение на няколко седмици или месеца, операцията остава като единствена възможност.

Всичко изброено до тук показва, че лечебно-възстановителният процес е нещо много индивидуално, в зависимост от възрастта, теглото, общото телесно и психично състояние на пациентите. Мануалната медицина не бива да се оставя в ръцете на случайни хора с немедицинско или никакво образование, а да се практикува от лекари-специалисти по неврология, ортопедия и физиотерапия, успешно положили изпит по мануална медицина в медицински университет. Манипулациите от страна на чекръкчии, народни лечители и масажисти при наличие на дискова херния, могат да доведат до сериозни, а понякога и необратими усложнения. Най-голяма е отговорността на колегите-невролози, защото в неврологичните отделения постъпват за лечение най-сложните и тежки клинични случаи.

- Кога се постига най-добър ефект в лечението?

- Лечението на болковите синдроми в шията, гърба, кръста и крайниците е успешно, когато се ползва комбинираният подход към болния - медикаменти, мануална медицина, лазерна терапия, активна лечебна гимнастика, когато състоянието на болния позволява. Тези мероприятия имат за цел да възстановят функцията на гръбначния стълб - опорна и двигателна. Особено важна е връзката лекар - пациент. Пациентът трябва да бъде добре информиран за това какво се случва с него. Да е наясно как хроничната, неволна, непреднамерена дехидратация участва в увреждането на междупрешленните дискове и стави. Какво може да се направи. Да се прецени комбинирането на различните лечебни въздействия и какво се очаква от тях. Какви са сроковете за възстановяване. Каква профилактика е нужна след излекуването. И може би най-важното е пациентът да усети, че доста неща са възможни в лечението, защото човешките възстановителни сили са огромни и самият пациент ежедневно трябва да полага минимални усилия, за да получи своето добро здраве и самочувствие.

-Какво се случва с пациента в България?

-Пациентът се обръща към личния си лекар, който започва медикаментозно лечение. Използват се най-често обезболяващи, стероидни и нестероидни противовъзпалителни средства, витамини от група В, мускулни релаксанти. Понякога този подход е успешен, но често пъти, въпреки правилното според съвременната медицина лечение, излекуването не се случва и тогава личният лекар изпраща пациента при специалист, най-често - невролог.

Понякога пациентите се насочват към ортопед или физиотерапевт. Медикаментозното лечение често се повтаря, в някои случаи и в болнична обстановка. А ако и физиотерапията не помогне, съветите по-нататък са за балнеотерапия (Павел баня, Велинград, Стрелча, Поморие и др.). Вече са минали няколко месеца от началото на симптомите. На пациентите без подобрение или с частично повлияване на болката се препоръчва с предварително направените изследвания (рентген, компютърна томография и електромиография), да се консултират със специалист-неврохирург и евентуално оперативно отстраняване на дисковата херния, ако тя е доказана.

От всичко изброено до тук е важно да се отбележи, че значителен брой пациенти достигат до тази фаза на диагностично-лечебния процес, а има и такива, при които и оперативните методики са напълно или частично неефективни.

Пациентите трябва да знаят, че измежду многото причини за болките в гърба, кръста и крайниците, две са особено чести - ставната дисфункция на междупрешленните стави и дисковите хернии. Компетентният лекар трябва да подозира и доста други причини - захарен диабет, спонтанни фрактури на прешлените, тумори, възпалителни заболявания, туберкулоза и др.

Милена ВАСИЛЕВА

 
 

Copyright © 2008-2018 Сливенски новини | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев